клюв
Bulgarian edit
Etymology edit
Inherited from Proto-Slavic *kľuvъ.
Pronunciation edit
Noun edit
клюв • (kljuv) m
Declension edit
Declension of клюв
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | клюв kljuv |
клю́вове kljúvove |
| definite (subject form) |
клю́вът kljúvǎt |
клю́вовете kljúvovete |
| definite (object form) |
клю́ва kljúva | |
| count form | — | клю́ва kljúva |
Derived terms edit
- клю́вам (kljúvam, “to peck”) (dialectal)
- клю́вка (kljúvka), клъ́вка (klǎ́vka, “small bill”) (dialectal)
References edit
- “клюв”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- Nayden Gerov (1897) “клю́въ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][1] (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 376
- Младенова, Дарина (2001) “Български диалектни названия за ‘човка’”, in Българският език през XX век (in Bulgarian), pages 176-193
Russian edit
Etymology edit
Inherited from Proto-Slavic *kľuvъ.
Pronunciation edit
Noun edit
клюв • (kljuv) m inan (genitive клю́ва, nominative plural клю́вы, genitive plural клю́вов)