веселник

Serbo-Croatian

Etymology

From ве̏сео.

Pronunciation

• IPA^(key): /ʋěseːlniːk/
• Hyphenation: ве‧сел‧ник

Noun

вѐсе̄лнӣк m (Latin spelling vèsēlnīk)

1. a merry person
2. a poor, wretched person

Declension

Declension of веселник

	singular	plural
nominative	вѐсе̄лнӣк	вѐсе̄лнӣци
genitive	веселника	веселника
dative	веселнику	веселницима
accusative	веселник	веселнике
vocative	веселниче	веселници
locative	веселнику	веселницима
instrumental	веселником	веселницима

References

• “веселник” in Hrvatski jezični portal