мимар

Serbo-Croatian

Etymology

From Ottoman Turkish معمار (mimar), from Arabic مِعْمَار (miʕmār).

Pronunciation

• IPA^(key): /mǐmaːr/
• Hyphenation: ми‧мар

Noun

мѝма̄р m (Latin spelling mìmār)

1. architect
2. builder

Declension

Declension of мимар

	singular	plural
nominative	мимар	мимари
genitive	мимара	мимара
dative	мимару	мимарима
accusative	мимара	мимаре
vocative	мимару	мимари
locative	мимару	мимарима
instrumental	мимаром	мимарима

Related terms

• нѐима̄р