гонител

Macedonian

Etymology

From гони (goni, “to chase”) +‎ -тел (-tel), from Proto-Slavic *gьnati.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈɡɔnitɛɫ]

Noun

гонител • (gonitel) m

1. persecutor, chaser

Declension

Declension of гонител

	singular	plural
indefinite	гонител	гонители
definite unspecified	гонителот	гонителите
definite proximal	гонителов	гонителиве
definite distal	гонителон	гонителине
vocative	гонителе	гонители
count form	—	гонитела