клопат
Bulgarian edit
Etymology edit
кло́пам (klópam, “to clap, to chime, to bang”) + -ат (-at)
Pronunciation edit
Noun edit
клoпа́т • (klopát) m
Usage notes edit
In most dialects, used primally as plurale tantum.
Declension edit
Declension of клoпат
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | клoпат klopat |
клoпа́тове klopátove |
| definite (subject form) |
клoпа́тът klopátǎt |
клoпа́товете klopátovete |
| definite (object form) |
клoпа́та klopáta | |
| count form | — | клoпа́та klopáta |
Derived terms edit
- клопата́р (klopatár, “animal's bell”) (dialectal)
Related terms edit
- кло́пот (klópot, “knell, chime, clap”)
- клопа́вец (klopávec, “bell”) (dialectal)
- клопа́ч (klopáč, “ringer, clapper”) (agent noun)
References edit
- Georgiev, Vladimir I., editor (1979), “клопате (мн.)”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 2 (и – крепя̀), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 467
- Nayden Gerov (1897) “клопа́тѧ (мн.)”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][1] (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 372