клопат

Bulgarian

Etymology

кло́пам (klópam, “to clap, to chime, to bang”) +‎ -ат (-at)

Pronunciation

• IPA^(key): [kɫoˈpat]

• Audio:

  (file)

Noun

клoпа́т • (klopát) m

1. (dialectal) bell, gong (object that makes chiming noise)

Usage notes

In most dialects, used primally as plurale tantum.

Declension

Declension of клoпат

	singular	plural
indefinite	клoпат klopat	клoпа́тове klopátove
definite (subject form)	клoпа́тът klopátǎt	клoпа́товете klopátovete
definite (object form)	клoпа́та klopáta
count form	—	клoпа́та klopáta

Derived terms

• клопата́р (klopatár, “animal's bell”) (dialectal)

Related terms

• кло́пот (klópot, “knell, chime, clap”)
• клопа́вец (klopávec, “bell”) (dialectal)
• клопа́ч (klopáč, “ringer, clapper”) (agent noun)

References

• Georgiev, Vladimir I., editor (1979), “клопате (мн.)”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 2 (и – крепя̀), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 467
• Nayden Gerov (1897) “клопа́тѧ (мн.)”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 372