щене

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *ščenę.

Pronunciation

• IPA^(key): [ʃtɛˈnɛ]

Noun

щене́ • (štené) n

1. (dialectal) cub (young of caniformia: dogs, wolves, bears, foxes, musteloidea)

Declension

Declension of щене́

	singular	plural
indefinite	щене́ štené	щене́та štenéta
definite	щене́то štenéto	щене́тата štenétata

Derived terms

• щеня́ се (štenjá se, “to begot (for caniformia)”)
• щене́ц (štenéc, “older cub”)

Related terms

• че́до (čédo, “child”)

References

• “щене”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov, Тодор Панчев (1904) “щенѧ́, -ета”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 5, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 596