From гнил (gnil, “rotten”) + -оч (-oč).
гнило́ч • (gnilóč) m
- rot, pus
Declension of гнило́ч
|
|
singular
|
| indefinite
|
гнило́ч
gnilóč
|
definite
(subject form)
|
гнило́чът
gnilóčǎt
|
definite
(object form)
|
гнило́ча
gnilóča
|
- “гнилоч”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “гнилоч”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
