краста

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *korsta, perhaps from Proto-Indo-European *kors- (“harsh, rugged”) + -ста (-sta).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈkrastɐ]

• Audio:

  (file)

Noun

кра́ста • (krásta) f (relational adjective кра́став)

1. scab, slough (skin infestation)
2. (figurative) addictive hobby

Declension

Declension of кра́ста

	singular	plural
indefinite	кра́ста krásta	кра́сти krásti
definite	кра́стата krástata	кра́стите krástite

References

• “краста”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “краста”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1897) “кра́ста”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 410

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *korsta.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈkrasta]

Noun

краста • (krasta) f (relational adjective крастав)

1. scab

Declension

Declension of краста

	singular	plural
indefinite	краста	красти
definite unspecified	крастата	крастите
definite proximal	крастава	крастиве
definite distal	крастана	крастине
vocative	красто	красти

Old Church Slavonic

Noun

краста • (krasta) f

1. abscess, ulcer

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *korsta.

Noun

кра̏ста f (Latin spelling krȁsta)

1. scab, slough

Declension

Declension of краста

	singular	plural
nominative	краста	красте
genitive	красте	красти
dative	красти	крастама
accusative	красту	красте
vocative	красто	красте
locative	красти	крастама
instrumental	крастом	крастама