лъб

Bulgarian

лъб на човешки череп (1)

лъб на желъд (2)

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *lъbъ.

Noun

лъб • (lǎb) m (diminutive лъ́бче) (dated)

1. skull, cranium (of vertebrates)
2. (regional) shell, pod (of nuts, mast, acorn)

Declension

Declension of лъб

	singular	plural
indefinite	лъб lǎb	лъ́бове lǎ́bove
definite (subject form)	лъ́бът lǎ́bǎt	лъ́бовете lǎ́bovete
definite (object form)	лъ́ба lǎ́ba
count form	—	лъ́ба lǎ́ba

Alternative forms

• лоб (lob, “forehead”) — borrowed from Russian

Derived terms

• лъ́бец (lǎ́bec)
• лъбе́тина (lǎbétina) (augmentative)

Related terms

• луб (lub), любени́ца (ljubeníca, “rind of a watermelon”)

References

• “лоб”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “лоб”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “лъбъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 26