маница

Bulgarian

Etymology

ма́ня (mánja, “to waggle, to wave”) (dialectal) +‎ -ица (-ica)

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmanit͡sɐ]

Noun

ма́ница • (mánica) f

1. (literally) oscillation, stagger

   Synonyms: улюля́ване (uljuljávane), зама́йване (zamájvane), клату́шкане (klatúškane)

2. (dialectal, figurative) duck, antid

   Synonyms: па́тица (pática), (dialectal) ша́тица (šática), (dialectal) у́тка (útka), улюля́йка (uljuljájka)

Declension

Declension of ма́ница

	singular	plural
indefinite	ма́ница mánica	ма́ници mánici
definite	ма́ницата mánicata	ма́ниците mánicite
vocative form	ма́нице mánice	ма́ници mánici

References

• “маница”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1899) “ма́ница”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 49