наръчник

Bulgarian

Etymology

By surface analysis, на ръ́це (na rǎ́ce, “on hand”) (adverb) +‎ -ник (-nik).

Pronunciation

• IPA^(key): [nɐˈrɤt͡ʃnik]

Noun

наръ́чник • (narǎ́čnik) m

1. handbook, manual

Declension

Declension of наръ́чник

	singular	plural
indefinite	наръ́чник narǎ́čnik	наръ́чници narǎ́čnici
definite (subject form)	наръ́чникът narǎ́čnikǎt	наръ́чниците narǎ́čnicite
definite (object form)	наръ́чника narǎ́čnika
count form	—	наръ́чника narǎ́čnika

Related terms

• на́ръч (nárǎč, “handful”)

References

• “наръчник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “наръчник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010