акредитив

Bulgarian

Etymology

From German Akkreditiv, from French accréditif, equated to Latin accreditīvus.

Pronunciation

• IPA^(key): [ɐkrɛdiˈtif]

Noun

акредити́в • (akreditív) m

1. (economics, finance) letter of credit

Declension

Declension of акредити́в

	singular	plural
indefinite	акредити́в akreditív	акредити́ви akreditívi
definite (subject form)	акредити́вът akreditívǎt	акредити́вите akreditívite
definite (object form)	акредити́ва akreditíva
count form	—	акредити́ва akreditíva

Related terms

• акредити́вен (akreditíven)
• акредити́рам (akreditíram)
• акредита́ция (akreditácija)

References

• “акредитив”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “акредитив”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• “акредитив”, in Български тълковен речник (in Bulgarian), fourth edition, Sofia: Nauka i Izkustvo, 2005, page 21

Serbo-Croatian

Pronunciation

• IPA^(key): /akredǐtiːʋ/
• Hyphenation: а‧кре‧ди‧тив

Noun

акредѝтӣв m (Latin spelling akredìtīv)

1. letter of credit

Declension

Declension of акредитив

	singular	plural
nominative	акредѝтӣв	акредитиви
genitive	акредити́ва	акредитива
dative	акредитиву	акредитивима
accusative	акредитив	акредитиве
vocative	акредитиве	акредитиви
locative	акредитиву	акредитивима
instrumental	акредитивом	акредитивима