благочестивец
Bulgarian edit
Etymology edit
благочести́в (blagočestív, “devout, pious”) + -ец (-ec)
Pronunciation edit
Noun edit
благочести́вец • (blagočestívec) m
Declension edit
Declension of благочести́вец
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | благочести́вец blagočestívec |
благочести́вци blagočestívci |
| definite (subject form) |
благочести́вецът blagočestívecǎt |
благочести́вците blagočestívcite |
| definite (object form) |
благочести́веца blagočestíveca | |
| vocative form | благочести́вецо blagočestíveco |
благочести́вци blagočestívci |
References edit
- “благочестивец”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “благочестивец”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010