възмѫтити
Old Church Slavonic edit
Etymology edit
въз- (vŭz-) + мѫтити (mǫtiti), from Proto-Slavic *mǫtiti.
Verb edit
възмѫтити • (vŭzmǫtiti) pf
- to stir
- (reflexive) to trouble
- John 11:33, from Codex Marianus, 4113300-4113310:
- ꙇ꙯с же ѣко видѣ ѭ плачѫштѫ сѧ · ꙇ пришедъшѧѩ съ неѭ июдеѩ плачѫштѧ сѧ · запрѣти д꙯хꙋ · и възмѫти сѧ самъ
- i꙯s že ěko vidě jǫ plačǫštǫ sę · i prišedŭšęję sŭ nejǫ ijudeję plačǫštę sę · zaprěti d꙯xu · i vŭzmǫti sę samŭ
- Therefore when Jesus saw her weeping, and the Jews who came with her also weeping, he was deeply moved in spirit and was troubled.
- John 11:33, from Codex Marianus, 4113300-4113310:
Conjugation edit
| 👤 singular | 👥 dual | 👤👥👥 plural | |||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| азъ (azŭ) | тꙑ (ty) | тъ (tŭ) | вѣ (vě) | ва (va) | та (ta) | мꙑ (my) | вꙑ (vy) | ти (ti) | |||||||||
| възмѫщѫ (vŭzmǫštǫ) | възмѫтиши (vŭzmǫtiši) | възмѫтитъ (vŭzmǫtitŭ) | възмѫтивѣ (vŭzmǫtivě) | възмѫтита (vŭzmǫtita) | възмѫтите (vŭzmǫtite) | възмѫтимъ (vŭzmǫtimŭ) | възмѫтите (vŭzmǫtite) | възмѫщѫтъ (vŭzmǫštǫtŭ) | |||||||||
References edit
- Бояджиев, Андрей (2016) Старобългарска читанка[1], София