правилник

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *pravidlьnikъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈpraviɫnik]

Noun

пра́вилник • (právilnik) m (relational adjective пра́вилен)

1. compendium of regulations, rulebook

Declension

Declension of пра́вилник

	singular	plural
indefinite	пра́вилник právilnik	пра́вилници právilnici
definite (subject form)	пра́вилникът právilnikǎt	пра́вилниците právilnicite
definite (object form)	пра́вилника právilnika
count form	—	пра́вилника právilnika

Related terms

• пра́во (právo, “law, right”)
• правина́ (praviná), правота́ (pravotá, “righteousness”)
• пра́вда (právda, “justice”)

References

• “правилник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “правилник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *pravidlьnikъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈpraviɫnik]

Noun

правилник • (pravilnik) m

1. rulebook

Declension

Declension of правилник

	singular	plural
indefinite	правилник	правилници
definite unspecified	правилникот	правилниците
definite proximal	правилников	правилнициве
definite distal	правилникон	правилницине
vocative	правилнику	правилници
count form	—	правилника

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *pravidlьnikъ.

Pronunciation

• IPA^(key): /prǎʋiːlniːk/
• Hyphenation: пра‧вил‧ник

Noun

пра̀вӣлнӣк m (Latin spelling pràvīlnīk)

1. book of regulations, rulebook

Declension

Declension of правилник

	singular	plural
nominative	пра̀вӣлнӣк	пра̀вӣлнӣци
genitive	правилника	правилника
dative	правилнику	правилницима
accusative	правилник	правилнике
vocative	правилниче	правилници
locative	правилнику	правилницима
instrumental	правилником	правилницима

References

• “правилник” in Hrvatski jezični portal