приличие

Bulgarian

Abstract noun of прили́ка (prilíka, “similarity”) +‎ -ие (-ie).

прили́чие • (prilíčie) n (relational adjective прили́чен)

Declension of прили́чие
	singular	plural
indefinite	прили́чие prilíčie	прили́чия prilíčija
definite	прили́чието prilíčieto	прили́чията prilíčijata

“приличие”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
“приличие”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

прили́чие • (prilíčije) n inan (genitive прили́чия, nominative plural прили́чия, genitive plural прили́чий)

decency, propriety, decorum, convenances
- 1862, Иван Тургенев [Ivan Turgenev], “Глава 26”, in Отцы и дети; English translation from Richard Hare, transl., Fathers and Sons, 1947:
  А́нна Серге́евна не хоте́ла стесня́ть молоды́х люде́й и то́лько для прили́чия не оставля́ла их сли́шком до́лго наедине́.
  Ánna Sergéjevna ne xotéla stesnjátʹ molodýx ljudéj i tólʹko dlja prilíčija ne ostavljála ix slíškom dólgo najediné.
  Anna Sergeyevna had no wish to hamper the freedom of the young people, but on account of decorum she did not leave them alone for too long.

Declension of прили́чие (inan neut-form i-stem accent-a)