същ

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *sy, from Proto-Indo-European *h₁sónts, present active participle of the copula съм (sǎm, “to be”). Cognate with Sanskrit सत् (sat), Old English sōþ (whence English sooth).

Pronunciation

• IPA^(key): [sɤʃt]

Adjective

същ • (sǎšt)

1. the same

   еди́н и същ ― edín i sǎšt ― one and the same

2. emphatic affirmation of the subject

   „Това́ Ива́н ли бе́ше?“ „Съ́щият.“

   „Tová Iván li béše?“ „Sǎ́štijat.“

   "Was that Ivan?" "It was."

Declension

Declension of същ (no comparative)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	същ sǎšt	съ́ща sǎ́šta	съ́що sǎ́što	съ́щи sǎ́šti
definite (subject form)	съ́щият sǎ́štijat	съ́щата sǎ́štata	съ́щото sǎ́štoto	съ́щите sǎ́štite
definite (object form)	съ́щия sǎ́štija

Derived terms

• същина (sǎština, “essence, substance”)
• същество (sǎštestvo, “essence, entity”)
• същност (sǎštnost, “essence, self”)
• същински (sǎštinski, “actual, essential”)
• съществен (sǎštestven, “substantial”)
• също (sǎšto, “also”)

Related terms

• бивш (bivš, “former”)

References

• “същ”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010