притежавам

Bulgarian

Etymology

From Old Church Slavonic притѧжати (pritęžati).

Pronunciation

• IPA^(key): [pritɛˈʒa̟vɐm]

Verb

притежа́вам • (pritežávam) first-singular present indicative, impf

1. to possess; to own
2. (archaic) to control (a territory, dominion, etc.)
3. (with dative pronoun) to become sick or unwell

   Докато се прибирах от магазина ми притежа.

   Dokato se pribirah ot magazina mi priteža.

   As I was returning from the store, I suddenly felt sick.

Conjugation

    Conjugation of притежа́вам (conjugation 3, imperfective, transitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	притежа́ващ pritežávašt	притежа́вал, притежава́л1 pritežával, pritežavál1	притежа́вал pritežával	притежа́ван pritežávan		притежа́вайки pritežávajki
	definite subject form	притежа́ващият pritežávaštijat	притежа́валият, притежава́лият1 pritežávalijat, pritežaválijat1	—	притежа́ваният pritežávanijat
	definite object form	притежа́ващия pritežávaštija	притежа́валия, притежава́лия1 pritežávalija, pritežaválija1	—	притежа́вания pritežávanija
feminine	indefinite	притежа́ваща pritežávašta	притежа́вала, притежава́ла1 pritežávala, pritežavála1	притежа́вала pritežávala	притежа́вана pritežávana
	definite	притежа́ващата pritežávaštata	притежа́валата, притежава́лата1 pritežávalata, pritežaválata1	—	притежа́ваната pritežávanata
neuter	indefinite	притежа́ващо pritežávašto	притежа́вало, притежава́ло1 pritežávalo, pritežaválo1	притежа́вало pritežávalo	притежа́вано pritežávano	притежа́ване pritežávane
	definite	притежа́ващото pritežávaštoto	притежа́валото, притежава́лото1 pritežávaloto, pritežaváloto1	—	притежа́ваното pritežávanoto	притежа́ването pritežávaneto
plural	indefinite	притежа́ващи pritežávašti	притежа́вали, притежава́ли1 pritežávali, pritežaváli1	притежа́вали pritežávali	притежа́вани pritežávani	притежа́вания, притежа́ванета pritežávanija, pritežávaneta
	definite	притежа́ващите pritežávaštite	притежа́валите, притежава́лите1 pritežávalite, pritežaválite1	—	притежа́ваните pritežávanite	притежа́ванията, притежа́ванетата pritežávanijata, pritežávanetata

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		притежа́вам pritežávam	притежа́ваш pritežávaš	притежа́ва pritežáva	притежа́ваме pritežávame	притежа́вате pritežávate	притежа́ват pritežávat
imperfect		притежа́вах pritežávah	притежа́ваше pritežávaše	притежа́ваше pritežávaše	притежа́вахме pritežávahme	притежа́вахте pritežávahte	притежа́ваха pritežávaha
aorist		притежа́вах, притежава́х1 pritežávah, pritežaváh1	притежа́ва, притежава́1 pritežáva, pritežavá1	притежа́ва, притежава́1 pritežáva, pritežavá1	притежа́вахме, притежава́хме1 pritežávahme, pritežaváhme1	притежа́вахте, притежава́хте1 pritežávahte, pritežaváhte1	притежа́ваха, притежава́ха1 pritežávaha, pritežaváha1
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and притежа́вал m, притежа́вала f, притежа́вало n, or притежа́вали pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and притежа́вал m, притежа́вала f, притежа́вало n, or притежа́вали pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and притежа́вал m, притежа́вала f, притежа́вало n, or притежа́вали pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			притежа́вай pritežávaj			притежа́вайте pritežávajte

¹Dialectally marked.

References

• “притежавам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “притежавам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010