слънце

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *sъlnьce, from Proto-Indo-European *sóh₂wl̥.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈsɫɤnt͡sɛ]

Noun

слъ́нце • (slǎ́nce) n (related adjective слъ́нчев, diminutive слъ́нчице)

1. sun
2. (by extension) central star of a solar system

Declension

Declension of слъ́нце

	singular	plural
indefinite	слъ́нце slǎ́nce	слънца́ slǎncá
definite	слъ́нцето slǎ́nceto	слънца́та slǎncáta

Derived terms

• слънча́сам pf (slǎnčásam), слънча́свам impf (slǎnčásvam, “to get sunburn”)
• слъ́нчевост (slǎ́nčevost, “sunshine”)
• слънцестое́не (slǎncestoéne, “solstice”)

See also

Solar System in Bulgarian · Слънчева система (Slǎnčeva sistema) (layout · text)
Star	Слънце (Slǎnce)
IAU planets, Ceres and Pluto	Меркурий (Merkurij)	Венера (Venera)	Земя (Zemja)	Марс (Mars)	Церера (Cerera)	Юпитер (Jupiter)	Сатурн (Saturn)	Уран (Uran)	Нептун (Neptun)	Плутон (Pluton)
Notable moons	—		Луна (Luna)	Фобос (Fobos) Деймос (Dejmos)	—	Йо (Jo) Европа (Evropa) Ганимед (Ganimed) Калисто (Kalisto)	Мимас (Mimas) Енцелад (Encelad) Тетида (Tetida) Диона (Diona) Рея (Reja) Титан (Titan) Япет (Japet)	Миранда (Miranda) Ариел (Ariel) Умбриел (Umbriel) Титания (Titanija) Оберон (Oberon)	Тритон (Triton)	Харон (Haron)

References

• слънце in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Institut za bǎlgarski ezik)
• слънце in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Čitanka.Info)