лъча

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *lǫčiti.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈɫɤt͡ʃɐ]

Verb

лъ́ча • (lǎ́ča) first-singular present indicative, impf (perfective лъ́чна)

1. (transitive) to separate, to exclude
   1. (of young animals) to wean a youngling from milking
   2. (in social context) to ostracize, to excommunicate

      отлъчвам от Църквата ― otlǎčvam ot Cǎrkvata ― to excommunicate from [participation] in Church services

2. (reflexive with се) to stray away (from a group, herd, community)

Conjugation

    Conjugation of лъ́ча (conjugation 2.1, imperfective, transitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	лъ́чещ lǎ́češt	лъ́чил, лъчи́л1 lǎ́čil, lǎčíl1	лъ́чел lǎ́čel	лъ́чен lǎ́čen		лъ́чейки lǎ́čejki
	definite subject form	лъ́чещият lǎ́češtijat	лъ́чилият, лъчи́лият1 lǎ́čilijat, lǎčílijat1	—	лъ́ченият lǎ́čenijat
	definite object form	лъ́чещия lǎ́češtija	лъ́чилия, лъчи́лия1 lǎ́čilija, lǎčílija1	—	лъ́чения lǎ́čenija
feminine	indefinite	лъ́чеща lǎ́češta	лъ́чила, лъчи́ла1 lǎ́čila, lǎčíla1	лъ́чела lǎ́čela	лъ́чена lǎ́čena
	definite	лъ́чещата lǎ́češtata	лъ́чилата, лъчи́лата1 lǎ́čilata, lǎčílata1	—	лъ́чената lǎ́čenata
neuter	indefinite	лъ́чещо lǎ́češto	лъ́чило, лъчи́ло1 lǎ́čilo, lǎčílo1	лъ́чело lǎ́čelo	лъ́чено lǎ́čeno	лъ́чене lǎ́čene
	definite	лъ́чещото lǎ́češtoto	лъ́чилото, лъчи́лото1 lǎ́čiloto, lǎčíloto1	—	лъ́ченото lǎ́čenoto	лъ́ченето lǎ́čeneto
plural	indefinite	лъ́чещи lǎ́češti	лъ́чили, лъчи́ли1 lǎ́čili, lǎčíli1	лъ́чели lǎ́čeli	лъ́чени lǎ́čeni	лъ́чения, лъ́ченета lǎ́čenija, lǎ́čeneta
	definite	лъ́чещите lǎ́češtite	лъ́чилите, лъчи́лите1 lǎ́čilite, lǎčílite1	—	лъ́чените lǎ́čenite	лъ́ченията, лъ́ченетата lǎ́čenijata, lǎ́čenetata

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		лъ́ча lǎ́ča	лъ́чиш lǎ́čiš	лъ́чи lǎ́či	лъ́чим lǎ́čim	лъ́чите lǎ́čite	лъ́чат lǎ́čat
imperfect		лъ́чех lǎ́čeh	лъ́чеше lǎ́češe	лъ́чеше lǎ́češe	лъ́чехме lǎ́čehme	лъ́чехте lǎ́čehte	лъ́чеха lǎ́čeha
aorist		лъ́чих, лъчи́х1 lǎ́čih, lǎčíh1	лъ́чи, лъчи́1 lǎ́či, lǎčí1	лъ́чи, лъчи́1 lǎ́či, lǎčí1	лъ́чихме, лъчи́хме1 lǎ́čihme, lǎčíhme1	лъ́чихте, лъчи́хте1 lǎ́čihte, lǎčíhte1	лъ́чиха, лъчи́ха1 lǎ́čiha, lǎčíha1
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and лъ́чел m, лъ́чела f, лъ́чело n, or лъ́чели pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and лъ́чел m, лъ́чела f, лъ́чело n, or лъ́чели pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and лъ́чел m, лъ́чела f, лъ́чело n, or лъ́чели pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and лъ́чил/лъчи́л1 m, лъ́чила/лъчи́ла1 f, лъ́чило/лъчи́ло1 n, or лъ́чили/лъчи́ли1 pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			лъчи́ lǎčí			лъче́те lǎčéte

¹Dialectally marked.

Alternative forms

• луча (luča), лачим (lačim) — with dialectal reflexes of Proto-Slavic *-ǫ-

Derived terms

verbs

• долъ́ча pf (dolǎ́ča), долъ́чвам impf (dolǎ́čvam)
• залъ́ча pf (zalǎ́ča), залъ́чвам impf (zalǎ́čvam)
• излъ́ча pf (izlǎ́ča), излъ́чвам impf (izlǎ́čvam)
• отлъ́ча pf (otlǎ́ča), отлъ́чвам impf (otlǎ́čvam)
• полъ́ча pf (polǎ́ča), полъ́чвам impf (polǎ́čvam)
• разлъ́ча pf (razlǎ́ča), разлъ́чвам impf (razlǎ́čvam)
• улъ́ча pf (ulǎ́ča), улъ́чвам impf (ulǎ́čvam)

 

nouns

• (action noun) лъ́чба (lǎ́čba)
• (resultant noun) лъ́чило (lǎ́čilo)
• (action noun) лъ́читба (lǎ́čitba)
• (agent noun) лъчи́тел (lǎčítel)

 

adjectives

• лъ́чен (lǎ́čen)
• разлъ́чим (razlǎ́čim) (obsolete)

 

Related terms

• лъ́ка (lǎ́ka), лъ́чка (lǎ́čka, “exclusion”) (obsolete, nearly homophonous with лъка́ (lǎká, “meadow”))
  • отлъ́ка (otlǎ́ka)
  • разлъ́ка (razlǎ́ka)
  • улъ́ка (ulǎ́ka) (dialectal)

References

• “лъча”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “лъча”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “лѫ́чѭ, -ишь; -чи́лъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 39
• Georgiev, Vladimir I., editor (1986), “лъча”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 3 (крес¹ – мѝнго¹), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 565
• “лѫчити”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024