пряпорец
Bulgarian
editEtymology
editFormally a diminutive form of an earlier пря́пор (prjápor) (obsolete) + -ец (-ec) from Proto-Slavic *perporьcь. Akin to Serbo-Croatian пра̀порац, Slovene práporec, Czech prapořec (dated) from Proto-Slavic *porporьcь, which gave dialectal Bulgarian пра́порец (práporec).
Pronunciation
editNoun
editпря́порец or пряпо́рец • (prjáporec or prjapórec) m
Declension
editDeclension of пря́порец
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | пря́порец prjáporec |
пря́порци prjáporci |
definite (subject form) |
пря́порецът prjáporecǎt |
пря́порците prjáporcite |
definite (object form) |
пря́пореца prjáporeca | |
vocative form | пря́порецо prjáporeco |
пря́порци prjáporci |
Alternative forms
editRelated terms
edit- препо́ря (prepórja, “to advance, to make way towards”) (obsolete)
- препо́рица (prepórica, “quarrel, wrangle”) (dialectal)
- пре́перец m (préperec), пре́пери́ца f (préperíca, “perdix, quail”) (dialectal)
References
edit- “пряпорец”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “пряпорец”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010
- Duridanov, I. V., Racheva, M., Todorov, T. A., editors (1996), “прапор”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 5 (падѐж – пỳска), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 598: пря́порец м. остр. ‘знаме’, пряпо́рец м. диал. ‘знаме’ (Геров)
- Nayden Gerov, Тодор Панчев (1901) “прѣпо́рьць”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.[1] (in Bulgarian), volume 4, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 371